Новини

Полина Паунова, "Свободна Европа"

„Това е най-краткият път към щастието. Да правиш добро, да чувстваш че допринасяш за нещо голямо. Всъщност – това е позитивен егоизъм“, казва Никола Рахнев, който през последните осем години е организирал хиляди хора да засаждат дървета в България.

Никола създава инициативата „Гората.бг“ през 2011 година и оттогава е помогнал за засаждането на 622 000 фиданки във всички краища на България. Амбицията му е новите дървета да достигнат 1 милион.

Градовете из цяла Европа експериментират със схеми за озеленяване на покривите и дори „мобилни гори“, за да вградят повече жива природа в градските райони с цел да защитят своите граждани от проблемите, свързани с промяната на климата - екстремни жеги, наводнения и суши.

Градовете стават все по-трудни места за живеене, тъй като изменението на климата води до редица неудобства: по-високи температури, недостиг на вода, наводнения. Всичи те правят многолюдните градски райони по-малко удобни, а и излагат живота на хората на риск.

Рекорден брой пожари, опустошаващи Амазонка, предизвикаха международно възмущение заради огромното значение на тропическите гори за околната среда по целия свят и подтикнаха бразилския президент Джаир Болсонаро да изпрати военните за справяне на пожарите.

Ето какво трябва да знаем за бедствието.

ЗАЩО ТОВА ИМА ЗНАЧЕНИЕ?

Амазонието - 60% от което се намира в Бразилия - е най-голямата тропическа гора в света. Смята се за изключително богатство от гледна точка на биологичното разнообразие, защото там има много уникални видове растения и животни.

Беснеещи из огромни територии горски пожари унищожават Амазонските гори. Изгарянето на тези лесове е тежка екологична катастрофа, при която се унищожават не само хиляди дървета, но и една много богата природна екосистема.

Горските пожари в този регион се появяват всяка година, тъй като започва т. нар. сух сезон. Много от горските пожари обаче са запалено нарочно от местни жители с намерението да изгорят горите, за да създадат открита земя за селско стопанство.

Разходката на открито под лятното слънце може да бъде предизвикателство. Слънцето пече, жадни сме, потим се, хората стават по-раздразнителни и изнервени. Трудно се спортува на открито, трудно се ходи на открито изобщо. И няма да става по-леко, защото прогнозите са, че до 2050 г. дневните температури ще се повишат с 2-3 градуса Целзий.

Инстинктивно усещаме, че сянката намалява температурата в града. Търсим прохлада на сянка. Изследванията потвърждават, че сянката на дърветата в градовете може да намали топлинното натоварване с цели 50%!

Подобно на други градове по света и Мелбърн нараства постоянно и предградията му бързо се „уплътняват“. Ала в следващите 30 години в града ще се случи толкова мащабно засаждане на дървета, храсти и треви, че до момента, в който градът ще има осем милиона души население – някъде през 2050 г. - всичките тези хора навярно ще живеят под навеса най-обширната градска гора в света.

Градският съвет на Тирана неотдавна одобри план за развитието на града, наречен „Тирана 2030“. Той е дело на известните архитекти stefano boeri architetti (SBA) заедно с UNLAB и IND. Планът изглежда да е амбициозен и мащабен проект, който ще отвори нов етап в бъдещето на албанската столица.

Предложението на Стефано Боери избягва разрастването на града отвъд сегашните му граници. Проектът предвижда засаждане на „орбитална гора“ с около 3 милиона нови дървета.

Засаждането на милиарди нови дървета по света е най-големият и най-евтиният начин за справяне с климатичната криза, според учените. Те са направили първото по рода си изчисление колко още дървета могат да бъдат засадени по света, без да се посяга на земите за хранителни култури или градските райони.

Заедно с почистването на боклуци из цялата страна радетелите за чиста природа у нас ще могат и да засадят дървета с цел спасяване и възобновяване на българските гори - като част от инициативата на bTV “Да изчистим България заедно“. Тази есен тя ще се проведе на 14 септември. Новината съобщиха bTV и Гората.БГ на специална церемония, където медията награди гражданската инициатива за залесяване като един от партньорите си в добродетелното си начинание.

Броят на растенията, които са изчезнали като вид през последните три века, е 500 пъти по-висок, отколкото е този на изчезналите преди индустриалната революция, а скоростта на изчезване нараства. Това показват нови данни, представени от специалисти по ботаника. Според проучването, най-малко 571 растения са изчезнали във времето от 1750 г. насам. Това би трябвало да е плашещо за всеки, който яде или диша на тази планета.