Новини

Радари и акселерометри могат да разкрият колко „жадни“ са дърветата и посевите. Това може да изиграе ключова роля за подобряване на разбирането за взаимдействието между водния и въглеродния цикъл в екосистемите. Уените вече разполагат с технологията за мониторинг на „жаждата“ на растенията в световен мащаб и могат да идентифицират къде са необходими коригиращи действия. Постижението е дело на Тим ван Емермик от Техническия университет в Делфт.

Градските дървета растат по-бързо от селските дървета по целия свят, според едно ново ново проучване, обхващащо 10 различни града по света. Причината навярно е ефектът на градските топлинни острови.

Организацията Conservation International има за цел да засади 73 милиона дървета в бразилската част на Амазонието – това е най-големия проект за повторно залесяване, правен някога. Дърветата ще намерят място в „дъгата на обезлесяването“ - ивица, която преминава през бразилските щати Амазонас, Акре, Пара и Рондония, както и целия водосборен басейн на Ксингу. В краткосрочен план проектът има за цел да възстанови 70 000 акра тропическа гора.

Огромните горски пожари по цял свят са допринесли за рекордна загуба на световната дървесна покривка дърветата през 2016 г., сочат нови данни. Загубената горска площ е равна на територията на Нова Зеландия. На практика се оказва, че светът ускорява обезлесяването, което допринася за климатичните промени. Данните дойдоха от независимата мрежа за мониторинг на горите Global Forest Watch (GFW).

Засаждането на гори и другите дейности, които използват силата на природата за улавяне на въглерода, могат да играят решаваща роля за ограничаване на глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение от 2015 г., сочи ново международно проучване. Природните решения – такива като опазването на торфищата, съхраняващи въглерод, и по-доброто управление на почвите и тревните съобщества – биха могли да представляват 37% от всички действия, необходими до 2030 г. по плана за опазване на планетата съгласно Парижкия договор.

Община Бургас покани професионален арборист от Великобритания да сподели своя опит в резитбата и оформянето на големи дървета. Той се казва Антъни Крофт и от две години живее в България. Специалността му е "Гъбни болести".

Наричат арбористите "дървесни хирурзи". Те се занимават с отглеждането, поддържането на жизнените функции, подходящата резитба и оформление на едромащабни растения.

Кампания за засаждане на дървета, която цели да „компенсира“ влиянието на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп върху климата, вече достигна 120 000 засаждания. Организаторите твърдят, че трябва да залесят район с размерите на щата Кентъки, за да компенсират „ефекта Тръмп“.

Проектът бе стартиран от активисти, разтревожени от това, което те наричат „невежеството“ на президента по въпросите на климата. „Гората на Доналд Тръмп“ позволява на хората да засадят дървета сами или пък да дарят средства за залесяването в редица по-бедни страни.

Две нови проучвания от последните дни подкрепят идеята, че финансовите стимули могат да помогнат за спасяването на горите на Земята – а това от своя страна носи много повече ползи от чистото запазване на биоразнообразието.

Изследвания за района на Амазонка потвърдиха, че плащанията към собствениците на земи могат да запазят биоразнообразието на горите. Проучване в Китай пък сочи, че селските общности, ако имат стимул, биха могли да помогнат за възстановяване на местните гори в страната.

Тази година традиционното високопланинско доброволческо почистване, организирано от екологично сдружение „За Земята“, ще се проведе в Национален парк „Централен Балкан“ и Природен парк „Българка“ от 04 до 10 септември, обяви еко-организацията. „През 2017 г. ще разширим обхвата си на действие, като след повече от петнадесет години отново включим и природен парк в емблематичната кампания „Боклукът в раницата“, обясниха еколозите. „Връщаме се към природните паркове, за да насочим внимание към проблемите с отпадъците на техните територии, като същевременно покажем красотата и богатство им“.

След като има софтуер с отворен код и изкуство с отворен код, то защо да няма и растенiя по този модел?! Експерти от университета в Гьотинген в Германия и селскостопанското училище Дотенфелдероф в Бад Вилбел, Германия, са създали сортове домат и пшеница под лиценз с отворен код. Тяхната стъпка следва подобни схеми за споделяне на растителен материал, добили популярност в Индия и Съединените щати. Тя обаче е първата, която осигурява правна защита на статута на отворен код на бъдещите разновидности на растителните сортове.