Планинският лимон - изключително полезен и чудно красив

Гората.бг - ще подари от сърце над 20 000 планински лимона, които се продават в интернет с цена от 4-5 лв. Планинските лимони се отглеждат в собсствен разсадник в с. Малки искър. "Това е изключително полезно и чудно красиво растение." - казва Никола Рахнев от Гората.бг и допълва, че е добре то да бъде разпространено в цялата страна, за да носи красота и здраве на повече българи.

Планинският лимон е невисок храст достигащ височина 2.5 метра. Не се нуждае от резитби. Цъфти през април-май с оранжева до карминено-червена багра. Цъфтежът продължава около месец и половина. Плодовете му узряват през септември-октомври, имат жълт цвят до руменеещ, тежестта на един плод варира от 20 гр. до 120 гр., вкусът е тръпчиво сладко-кисел. 

Издръжлив е на засушаване, засенчване, студове, болести и неприятели. Не се нуждае от растителна защита. 

Разсажда се безпроблемно пролетно и есенно време – през март или ноември. Безпроблемно вирее на всякакъв вид почви с изключение на силно алкални.

Засажда се в дупка с 30 см ширина и 40 см дълбочина на 30-90 см разстояние едно от друго.

По правило в природата естествената селекция води към бодливи форми, които се появяват в следствие на нуждата от защита – при планинския лимон има и форми, които са без бодли.

Произход
Планинският лимон е пренесен в България от Памирската ботаническа градина в Хорог (4000 м.н.в.) преди 40 години от агронома Веселин Орешков. Латинското му название е Chaenomeles Maulei /Mauleya/, вид от рода Chaenomeles с родина Япония.

Родът Хеномелес включва няколко вида растения с произход Източна Азия, които днес най-общо се наричат Японска дюля, макар че това название не е съвсем правилно. Хеномелесът е отделен род (различен от Cydonia (Дюля)) и не всички негови представители произхождат от Япония.

Химичен състав и полезни свойства
Планинският лимон съдържа пет пъти повече витамин С от лимона (100-223 mg%), десет пъти повече витамин Р (910мг%) от ябълките и има високо съдържание на пектин (0,6-2,5%).
Съдържа пет вида плодови киселини – лимонена, винена, ябълчна, янтарна и аскорбинова. 

Янтарната киселина се използва като противовъзпалително и противостресово средство. Тя подобрява дейността на бъбреците и подпомага за нормализиране на алкално-киселинното равновесие на кръвта и възстановява силите на крайно изтощени и възрастни хора. Янтарната киселина се съдържа и в кехлибара, той отдавна е известен като камък на магическото прочистване и предпазва от негативна енергия. 

Голямото съдържание на аскорбинова киселина (витамин С) поддържа нервната система, което е много важно за днешния динамичен и напрегнат начин на живот.

Витамин Р има антиалергично, антивирусно действие, подобрява кръвообращението и подсилва здравината на кръвоносните съдове и еластичността на стените им. Витамин Р помага при натъртвания, отоци и инфекции, има болкоуспокояващ ефект при спортни травми, укрепва и поддържа здрава съединителната тъкан. Прилага се при лечение на ревматизъм, хипертония, атеросклероза, стомашна язва и всякакви заболявания от съдов произход. Липсата на витамин Р води до обща слабост, умора, липса на сили за физическа дейност, честа поява на синини и
кръвоизливи, мускулна слабост. Той участва като катализатор при извършване на химическите реакции в организма и по-доброто усвояване на витамин С. 

Пектинът допринася за човешкия организъм с това, че абсорбира отровите в тялото и ги изхвърля навън. 

Плодовите киселини в кръвната плазма на човека правят възможно червените кръвни телца да поемат повече кислород от белите дробове, да го отнесат на клетките, а от тях да отнемат повече въглероден окис, който да бъде изхвърлен навън. Плодовите киселини се разграждат в дебелото черво, като стимулират моториката на стомашно-чревния тракт и поддържат нормална чревна флора и в крайна сметка създават слабоалкална среда в кръвната плазма, условие за дълъг и здрав живот.

Как се консумира?
Поради силно киселия вкус на плодовете му планинският лимон е трудно да се консумира директно. Плодовете могат да се настържат и/или изстискат и да се добавят към храната.
От тях се получава чудесен сок, който може да бъде естествен заместител на оцета и лимона и да овкусява различни видове храни, може да се пие като напитка – подсладена (или не) по наш вкус или да се използва като естествен препарат за миене на съдове.
Плодовете могат да бъдат нарязани и изсушени, на вкус са приятно кисели и същевременно запазват полезните си качества.

История
В края на далечния XVIII век при посещение в Япония шведският ботаник К. Тунберг забелязва интересно растение. Смятайки, че е открил нов вид крушово дърво, той го кръщава Pyrus japonica. В началото на XIX век ботаниците го изключват от рода Pyrus (круша) и го причисляват към Cydonia (дюля), като растението получава наименованието Cydonia japonica.
През 1822 г. английският ботаник Д. Линдли, установявайки, че растението се отличава и от дюлята, го отделя в нов род Хеномелес (Chaenomeles, от гр. ез. chaino – зяпам и melon – ябълка).
Представител на рода Хеномелес е въведен за първи път в Европа от директора на Кралската ботаническа градина в Лондон Д. Банкс, който е смятал, че въвежда вида, открит от Тунберг. По-късно се оказва, че става въпрос за друг представител на рода, а именно Chaenomeles speciaosa с родина Китай. Освен него от Китай произхожда и Chaenomeles cathayensis, който е най-едрият представител от рода. Растението, видяно и описано от Тунберг, а именно днешният Chaenomeles japonica, се въвежда за първи път в Англия през 1869 г. от градинарите Maule под името Pyrus maulei.

В България през 20ти век
След интродукцията на нови лечебни растения в България от Веселин Орешков през 60-те години на XX век в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян започват да се изпитват качествата на нови перспективни плодово-лекарствени култури, една от които е планинският лимон (хеномелес маулей) – „това е алтернативна на лимона култура, с високо съдържание на органични киселини, витамин С и богат минерален състав и специфично етерично масло” (Георгиев, Д. (2006), Хеномелес – перспективна плодово-лекарствена култура, Сборник на докладите от първия международен симпозиум „Екологични подходи при производството на безопасни храни”, 305-308).
 

Публикацията е изготвена по материали от книги и публикации на Веселин Орешков, на когото дължим и удоволствието този изключително полезен вид да съществува в България.
Благодарим Ви, г-н Орешков!