“Моят принос не би бил от значение!” Това е фразата, с която много от нас оправдават своето бездействие към глобалното затопляне. По своята същност обаче това бездействие е породено от неинформираност. Нима някой би желал да завещае една опустошена планета на своите деца? Дори и тези, които нямат деца, имат племенници, които обичат безумно. Именно поради тази причина образоването и информирането на народа са едни от най-важните инструменти, с които разполагаме, за да накараме хората да разберат сериозността на проблема и да вземат лично участие в неговото разрешаване.
Ще започнем една поредица от статии, в които ще се разгледат различните начини, по които всеки един от нас може да допринесе. Съществуват много инструменти за борба с глобалното затопляне. Някои от тях могат да бъдат осъществени на лично ниво като например да гасим лампите, когато излизаме от стаята. За други е необходима правителствена намеса, като например създаването на закон, който да задължава търговските обекти да загасят осветлението на своите витрини през нощта. Днес ще говорим за едно много силно оръжие в борбата с климатичните промени, за което е необходимо съдействието както на гражданите, така и на политиците.
Всеки знае, че рециклирането на отпадъци намалява замърсяването на околната среда и ни позволява да запазим тези ресурси за бъдещите поколения, но повечето хора си мислят, че не допринася по никакъв начин за борбата с глобалното затопляне. Тези хора грешат! Рециклирането на отпадъци е един от основните инструменти за борба с климатичните промени, наред с търсенето на чисти източници на енергия, промяната в хранителните навици и т.н.
Колко лесно е да си намерим оправдание за да не рециклираме. Болшинството от хората, които съм попитал защо не рециклират, са ми отговорили, че нямало смисъл понеже после го смесвали в камиона. На медиите и на самите фирми, които се занимават с извозването на отпадъците им отне 13 години (откакто бе въведено разделното хвърляне на боклука в България) да пояснят на гражданите, че в същност се смесват само хартията и опаковките, защото те се разделят допълнително в сепариращите инсталации. Фактически, в някои български градове се извършва двуконтейнерно събиране, при което опаковките и хартията се хвърлят в един и същ контейнер, след чието извозване се разделят в сепариращите инсталации.
В тази статия ще се концентрираме само върху основните следствия от рециклирането, които имат директен принос към борбата с глобалното затопляне, без да описваме предимствата на тази практика в опазването на екосистемите.
Хартия
На първо място и може би от най-голямо значение е рециклирането на хартия. Употребата на хартия има четворно въздействие върху глобалното затопляне и нейното рециклиране помага за намаляването на това въздействие.
1. Производството на хартия и нейните производни е петият най-голям консуматор на енергия в света. Производството на хартия от рециклирани материали използва от 50% до 65% по-малко енергия от колкото нейната направа от сурова материя. И запомнете, всеки път когато говорим за пестене на енергия, всъщност говорим за намаляване на емисиите на парникови газове.
2. Когато хартията не се рециклира, 80% от нея се озовава в сметищата, където нейното разграждане произвежда метан. Метанът е газ, който причинява приблизително 30 пъти повече парников ефект от въглеродния диоксид. Различни изследвания са показали, че сметищата са най-големият източник на метан в развитите държави, и че основната част от този метан се отделя в следствие на разграждането на хартия.
3. Рециклирането на 1 тон хартия спасява 17 дървета от изсичане. За да не излизаме от темата, няма да изброяваме всичките негативни последици, които изсичането на дървета предполага за екосистемите. В случая ще споменем само, че растенията абсорбират въглероден диоксид като част от процеса фотосинтеза. По време на 21-вата Конференция за глобалното затопляне (COP21, Париж, 2015) борбата с обезлесяването и засаждането на дървета се определиха като основни инструменти за разрешаването на климатичната криза.
4. При третирането на отпадъчни води се отделят два вида парникови газове – метан и диазотен оксид. Производството на рециклирана хартия консумира 80% по-малко вода от колкото производството на “нова” хартия.
Стъкло
Съществуват два начина за рециклиране на стъкло. Първият е претопяването на тритуриран стъклен материал с добавянето на различни пропорции суров материал (пясък). Тези пропорции варират според различните изисквания на хранително-вкусовата промишленост. Тритурираният стъклен материал се топи на по-ниски температури от пясъка, което позволява намаляване до 40% на консумираната енергия, до 20% на замърсяването на въздуха и до 50% на замърсяването на водите, които се получават при произвеждането на стъкло от сурови материали, също както и удължаване на живота на пещите.
Вторият начин на рециклиране на стъкло е повторната употреба на цели бутилки. Въпреки че и този начин консумира енергия, главно при транспортирането и измиването на бутилките, енергийното спестяване е огромно, достигайки до 85%.
Алуминий
Рециклирането на алуминий спестява до 95% от енергията, необходима за неговото производство. Рециклирането на няколко алуминиеви кутийки от безалкохолно спестява енергия еквивалентна на два литра бензин. Алуминият може да бъде рециклиран безброй пъти, без да губи качеството и чистотата си.
Алуминият се извлича от рудата боксит, където се намира в много ниски концентрции. В резултат на това бокситът се добива в открити мини, които опустошават огромни територии, които за целта се обезлесяват.
Метали
Рециклирането на желязо (напр. консервни кутии) позволява енергийно спестяване от 60%. Само в САЩ рециклирането на желязо и стомана спестява годишно достатъчно енергия, за да се осветят и отоплят 18 милиона домове. Представяме ви енергийното спестяване, което се получава при рециклирането на най-използваните метали:
Алуминий – 95%
Мед – 85%
Олово – 60%
Стомана – 62-74%
Цинк – 60%
Пластмаса
Рециклирането на пластмаса използва едва 10% от енергията, необходима за производството на пластмаса. Изгарянето на пласмасови отпадъци за добив на енергия не е устойчив вариант. При рециклирането на пласмаса се спестява двойно повече енергия от тази, която би се добила при нейното изгаряне. Към това трябва да се добави, че при нейното изгаряне се отделят два вида парникови газове – въглероден диоксид и диазотен оксид, също както и други вредни вещества.
Клопката на рециклирането
Има един капан, свързан с рециклирането, в който много хора попадат. Те си мислят, че понеже материалите могат де се рециклират, ако консумират повече, това не би било проблем. Mоже би някои от вас си спомнят трите ключови фактора за устойчиво развитие: намали употребата (REDUCE), използвай повторно (REUSE) и рециклирай (RECYCLE), известни като трите “R”. Не случайно са подредени в този ред. Най-голям ефект може да се постигне с намаляването на употребата, защото на първо място това означава да се произведе по-малко. Освен това, от лична гледна точка, може да ни помогне да спестим малко пари. Повторното използване дава нов живот на старите продукти и така с малко или никаква енергия те придобиват нова цел. На последно място, рециклирането също е свързано със съществено количество енергия.
Надяваме се тази статия да е била достатъчна, за да ви убеди във важността на рециклирането като инструмент за борба с глобалното затопляне. Като обобщаващ пример можем да дадем факта, че когато САЩ достигна ниво на рециклиране на 30% от своите отпадъци, това беше равносилно на оттеглянето на 25 милиона автомобила от улиците.
Тези факти са събрани от различни източници. Данните могат да варират в различните страни и региони, в зависимост от наличните технологии и инфраструктури. При калкулирането на енергийното спестяване се имат предвид разходите на енергия по извличането, транспортирането и обработката на рециклираните и сурови материали. Ние приветстваме всички учтиви корекции и допълнения, които може да направите в коментарите.
от Даниел Тасев – GreenTech.bg на 20/07/2016