Залесяването е полезно и носи ползи тогава, когато правилните растения биват посадени на правилните места. Единствено така може да се създаде устойчива и стабилна зелена територия. За целта са нужни специфични познания, чиято роля не бива да се подценява, особено при засаждането на нова растителност на места, опустинени от човека или пък опустошени от бедствия.
Внимание върху този проблем обърна градската управа на градчето Шенай в Индия, където местната общност има огромно желание да възстанови зелената покривка на региона след опустошението, предизвикано от циклона Варда в началото на декември тази година.
Отразявайки положителното отношение на жителите на Шенай, след като Варда опустоши безброй дървета, в момента тече сериозно обсъждане за възстановяването на загубената дървесна покривка на града. Експерти посочват, че за изграждането на нова зелена покривка, която да може да устоява на бедствията по-добре, обществото трябва да е наясно на грешките, допуснати в миналото.
„Важно е обществото да направи съзнателно усилие да възстанови дърветата, следвайки научно обоснован подход. Засаждането на грешните дървета на грешното място е безполезно“, заяви висш служител от Министерството на околната среда.
Няколко фактора влияят върху дълготрайността на дърветата при тежки ветрове. Близостта до бетонни конструкции, дълбочината, на която са засадени семената, плътността на засаждане, разстоянието от брега, природата на корените и видовете, които се засаждат – всички те играят важна роля при избора на правилните фиданки.
Изборът на място
Джей Мулайванам, природозащитник и основател на „Дървесната банка“ – неправителствена организация, която работи за повторно залесяване – казва, че е нездравословно за новите семена да бъдат засети в дупките, оставени от падналите дървета. „Младите фиданки биват удушени, когато се засаждат на места, където са живели по-старите дървета. Човек може да запълни дупката с градинска пръст и едва тогава да засади фиданката“, казва той.
„Ако засаждате дърво, което може да израсне на височина над 4 м., семената трябва да се засаждат най-малко на метър дълбочина в почвата,“ добавя той. Плътността на засаждане също не трябва да бъде подценена. „Разстоянието между две дървета трябва да бъде най-малко три метра“.
Близостта до бетонни конструкции ограничава растежа на корените. Това ги кара да се развиват неравномерно, от което дръвчетата стават уязвими при високи скорости на вятъра.
Дебат за видовете
Наскоро направено изследване на около 50 000 дървета, които са паднали в Шенай, показва, че почти 24 000 от падналите стволове са от видовете „Дъждовно дърво“ или Тогуваагай. Този вид е типичен за Южна Америка и се отличава с широка корона. Тенденцията подсказва, че привнесените от други географски ширини видове не са подходящи за залесяване. Вместо това е добре да се измерат местни видове дървета, които са типични за дадения район, защото те могат да понесат местните климатични особености. Те са и по-приспособими към променящите се климатични условия.
По аналогичен начин близко до бреговете е редно да се засаждат дървесни видове, които са типични за крайбрежията. Например, покрай бреговете на Шенай добре виреят кокос и различни видове палми, посочва д-р Наразиман от Колежа Мадрас. По-навътре на сушата следва да се избират повече „горски“ видове.