Обикновеният дрян (Cornus mas L.) е дребно дръвче с височина до 7-8 метра. По нашите географски ширини той цъфти пръв, през март-април, с което е специален за пчелите. Редом с ранните пролетни цветя като зюмбюлите и игликите той е сред първите растения, които дават некрат и прашец на пчелите при рано-пролетните им излизания от кошера. Когато цъфти, отдалеч се забелязват неговите клонки, обсипани със сияйно-жълти цветчета, на фона на все още неразлистените градини.
Невзискателен към почвата, дрянът е много жизнен и сухоустойчив. Среща се често по сухите каменливи склонове и редките гори в предпланинските райони до 1500 м надморска височина. Той е типичен за региона растителен вид – традиционно обитава Средна, Източна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия. Живее до 100 години.
Дрянът може да се отглежда с успех на по-влажни почви, съдържащи вар, и да се размножава чрез-семена, които предварително се стратифицират в пясък, чрез резници от едногодишни клонки или чрез коренови издънки.
Въпреки, че цъфти рано напролет и често го „хващат“ студове, дрянът почти всякога дава изобилен плод. Зрее в късна есен. Плодчетата стават светло-червени и тръпчиви, преди да достигнат пълна зрялост, когато стават тъмночервени и сладки. Много търсени са за направата на мармалади, сладка, вино.
Освен благодатен за пчелите, дрянът е известен и като лечебно растение. Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и температуропонижаващо. Прилагат се при лечение на диарии, блатна треска и др., а корите на на младите клонки се използва и за жабурене при болки във венците.
Много по-малко значение като медоносно растение има кучият дрян.