След като има софтуер с отворен код и изкуство с отворен код, то защо да няма и растенiя по този модел?! Експерти от университета в Гьотинген в Германия и селскостопанското училище Дотенфелдероф в Бад Вилбел, Германия, са създали сортове домат и пшеница под лиценз с отворен код. Тяхната стъпка следва подобни схеми за споделяне на растителен материал, добили популярност в Индия и Съединените щати. Тя обаче е първата, която осигурява правна защита на статута на отворен код на бъдещите разновидности на растителните сортове.
Идеята на семената с отворен код е учени и животновъди да могат да експериментират с тези растителни видове – и да ги подобряват – без ограничения и заплаха от юридиески санкции. Лицензът казва, че “можете да използвате семената по много начини, но не ви е позволено да създавате защитен сорт или да налагате патент върху това семе, [както] и всички последователни разработки на това семе”, обяснява земеделският изследовател Йоханес Котчи, който е помогнал за написването на миналата година. Котчи управлява OpenSourceSeeds за нестопанската организация Agrecol в Марбург, Германия, която обяви свободните лицензи за въпросните домати и пшеница в Берлин в края на април.
Оттогава насам множество изследователи и развъдчици от университети, НПО и организации за органично земеделие са изразили интерес към създаване на лицензи за отворен код за своите сортове хмел, картофи и домати, казва Коцчи. Мнозина също така са поискали от доматените семена с отворен код.
От хилядолетия хората развъждат растения в търсене на усъвършенстване на най-желаните им характеристики, като например устойчивост на суша и вредители. Това продължава до 1930 г., когато в Съединените щати започва да се прилага патентното право върху растенията. От този момент нататък става почти невъзможно за един рзвъдчик да създаде нов сорт и да установи собствеността над него.
Множество протекции, включително патентни механизми и специална система за интелектуална собственост за посдъчни култури, наречена “защита на растителните сортове”, правят почти невъзможно за изследователите да разработват и отглеждат нови сортове. Тази дейност остава почти изцяло в ръцете на частни корпорации. В същото време сливанията и бизнес-сделките в този сектор водят до намаляване на броя (и увеличаване на размера) на тези частни корпорации. Оказва се, че интелектуалната собственост над раститените видове е в ръцете на шепа частни компании. Дори разработването на известния „Златен ориз“, например, е станало възможно само благодарение на така нареченото „изключение за хуманитарни цели“.
Новото лицензионно споразумение, въведено от немските земеделци, преодолява тези проблеми. Всеки може да използва сортовете им, стига това да не пречи на други да правят изследвания върху производните растителни разновидности. Всички бъдещи разработки на растителните семена същи са „общи”.