Разходката на открито под лятното слънце може да бъде предизвикателство. Слънцето пече, жадни сме, потим се, хората стават по-раздразнителни и изнервени. Трудно се спортува на открито, трудно се ходи на открито изобщо. И няма да става по-леко, защото прогнозите са, че до 2050 г. дневните температури ще се повишат с 2-3 градуса Целзий.
Инстинктивно усещаме, че сянката намалява температурата в града. Търсим прохлада на сянка. Изследванията потвърждават, че сянката на дърветата в градовете може да намали топлинното натоварване с цели 50%!
Бихте си помислили, че градовете трябва да създават повече структури, създаващи сянка – като перголи – и да засаждат повече широколистни дървета. И това е точно така.
Но има нещо повече.
Скорошен доклад от Израел, финансиран съвместно от Министерството на жилищното строителство и Министерството на здравеопазването, предполага, че когато хората знаят, че по пътя им ще има сянка, те са по-склонни да ходят или да карат велосипеди – и е по-малко вероятно да решат да шофират. Може би не го смятат за спорт, но то си е спорт.
Колкото по-голям е броят на хората, които ходят и карат колело, толкова по-дълбок е спадът на случаите на заболявания като сърдечно-съдови проблеми и инсулти, диабет тип 2, рак на дебелото черво, рак на гърдата и затлъстяване сред населението. Както е известно, редовната физическа активност също укрепва имунитета и облекчава стреса и депресията.
„През изминалото десетилетие бяха публикувани десетки научни доклади, статии и документи, които демонстрират как липсата на сянка в публичните пространства на Израел вреди на общественото здраве,“ казва д-р Авиад Хадар, един от инициаторите на доклада. „Важно е да се разбере, че наличието на сянка в градските райони има решаващо влияние, съзнателно или подсъзнателно, върху решението да оставим колата у дома и вместо това да използваме незамърсяващи алтернативи, особено в градските центрове, които страдат от тежко замърсяване на въздуха поради автомобилния трафик“.
Естествено, значение за здравето има и по-чистият въздух. Дърветата и храстите, засадени по тротоари и пътни медиани, абсорбират замърсяването на въздуха. Когато градовете са по-озеленени, това намалява количествата невидими прахови частици, които поглъщаме с всеки дъх.
Проф. Нир Бекер и Ор Невиот, изследователите от колежа в Тел Хай, казват, че освен ползите за здравето, сянката може да има косвен, но мощен ефект върху националния бюджет. Един пример за това е училище, в което 230 000 шекела са инвестирани в засенчване на открита площадка с размер 200 квадратни метра. Насърчени да играят на открито, 30% от децата са станали по-активни във физическо отношение в училище. Това води до подчертано подобрение на здравето им. Годишните здравни разходи за всяко дете струват 105 шекела, което прави общо 105 000 за цялото училище. След по-малко от три години първоначалната инвестиция в засенчването ще бъде възстановена благодарение на спестените пари.
Разбира се, не само децата се нуждаят от сянка, за да прекарват повече време на открито. Същото важи и за възрастните хора, при които наличието на физическа активност е особено ценно.
С други думи, дървесната сянка пести пари на националния бюджет. В Израел тази тема е важна и затова не е пропуснато да й се обърне внимание. „Повечето доклади не изследват потенциалните икономически ползи от сянката. Никой не говори за това колко пари пари може всъщност да спести тя,“ казва д-р Амиел Васил, заместник-директор на Министерството на строителството и политиката на жилищното настаняване.