Човешкото здраве обичайно се измерва с показатели като кръвното налягане, температурата и сърдечната честота за горите обаче жизнените показатели са други ключови характеристики като например количеството азот в листата на дървото, площта на листата или плътността на дървото. Тези „функционални черти“ могат да повлияят на това как растат дърветата. Следователно те са знак за това как горите реагират на изменението на климата. Изследователите от доста години се опитват да разгадаят тези модели, но непълните данни правят трудно да се разбере ясно какво се случва с определени характеристики – особено когато се “слезе” на нивото на отделните дървета в гората.
Група учени са се постарали да анализират съществуващите данни от проучванията за горските съобщества, за да видят какво би могло да се разкрие за тези промени в глобален мащаб. Това са сторили Даниел Виечински и професор Ван Савидж, и двамата еколози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, и техните сътрудници.
“Едно от предизвикателствата е, че се нуждаем от много данни, за да измерваме точно функционалното разнообразие”, казва Виечински. “Така че нашата идея беше да вземем функционални данни – такива, каквито имаме от базите данни – и да ги сдвоим с местни данни, както и с данни за видовото разнообразие, за да можем да истановим нещо отнсно връзките между климата и биологичното разнообразие, което не е установявано досега”.
Екипът, който включва и Брайън Енкист от Университета в Аризона, е натрупал данни от 421 дървесни съобщества по света, включително информация за 55 983 отделни дървета от 2701 вида. Той изследвал редица “функционални черти”, които влияят на индивидуален растеж, като височина на растенията, плътност на дървото, площ на листата и количеството въглерод, азот и фосфор в листата. За да се определят климатичните условия, в които живеят тези дървесни общности, учените анализирали температурата, валежите, скоростта на вятъра и паровото налягане във всяка една.
Проучването – едно от първите, което изследва как климатът влияе върху функционалните черти в горските съобщества в световен мащаб – е намерило доказателства за големите промени в онези черти, които биха могли да повлияят на производителността и състава на горите – и дори как гори се разпространяват по целия свят. Учените открили, че климатът засяга девет различни черти по различни начини. Например, изследователите открили, че площта на листата е най-силно повлияна от паровото налягане и температурата. Височината пък се влияе основно от температурната променливост. За учудване на авторите два климатични фактора са имали голям ефект върху цялостното разнообразие на характеристиките: температурната променливост – не само средната температура – и налягането на парите. Те също така открили доказателства, че понастоящем горите променят своите характеристики в отговор на глобалното затопляне.
Виечински и Савидж се надяват, че работата им ще помогне да се подобри точността на компютърните модели, които се опитват да предскажат как горите ще реагират на изменението на климата в бъдеще. “Чрез изчисляване на по-точна връзка между функционалното многообразие и климата, … ще можем да предвидим по-точно тези промени в бъдеще, като използваме съществуващите модели”, казва Виечински. “И се надяваме, че това ще покаже, че е важно да се измерват повече данни за характеристиките в общностите, или повече информация за отделните нива в общностите, отколкото само информация на видово ниво”.
“Тези резултати ще бъдат полезни за определяне на въздействието на климатичните промени върху екологичните системи“, казва Савидж.