Градските дървета растат по-бързо от селските дървета по целия свят, според едно ново ново проучване, обхващащо 10 различни града по света. Причината навярно е ефектът на градските топлинни острови.
С нарастването на температурите по целия свят, както и предвид ускорената урбанизация, топлината в градската среда изглежда оказва влияние върху местната растителност. За да проучи въпроса по-отблизо, екип от Техническия университет в Мюнхен използвал проби за проучване на растежа на 1383 дървета през последните 150 години. Учените установили, че градските дървета „печелят състезанието“ като цяло, но това не е непременно добра новина.
„Докато ефектите от изменението на климата върху дървесния растеж в горите са мащабно проучени, засега няма достатъчно информация за градските дървета конкретно“, казва един изследовател от екипа – експертът по горите Ханс Прецч. „Ние можем да покажем, че градските дървета са по-големи от селските дървета на същата възраст. Така е, защото градските дървета растат по-бързо. Разликата възлиза на около една четвърт на 50-годишна възраст. Тя е малко под 20 процента при 100-годишна възраст на дърветата“.
За да добият тези данни, учените изследвали дървета в и около Берлин и Мюнхен в Германия, Брисбейн в Австралия, Кейптаун в Южна Африка, Ханой във Виетнам, Хюстън в Тексас, Париж във Франция, Принц Джордж в Канада, чилийската столица Сантяго де Чили и Сапоро в Япония. Тези градове са избрани така, че да обхващат четири различни климатични зони: бореални, умерени, средиземноморски и субтропични.
Във всички тези зони, като цяло, темповете на растеж както на градските, така и на селските дървета са се увеличили спрямо 60-те години на миналия век. Отвъд това обаче градските дървета са нараснали с 25% по-бързо от тези в селските райони.
Сравнени по зони, дърветата не показват същетвени разлики в разтежа. Като че ли най-голямото увеличение на растежа на градските дървета се наблюдава в бореалните райони, казват учените.
Да се прогнозира какво може да се очаква на база на тези масиви от данни е трудно, защото проучването разглежда само темповете на растеж, но не и всеки от възможните фактори, предупреждават авторите. Те обаче имат няколко идеи.
Общото увеличение на растежа от 60-те години насам вероятно се дължи на човешката дейност, респективно повишените обеми въглероден диоксид, който се озовава в атмосферата. Влияние има и като цяло по-топлата среда в градовете. По-топлият въздух не само подпомага бързината на растежа, но и осигурява по-дълъг „сезон“ за развитие на растителността.
„Ефектът на традския топлинен остров включва по-високи температури в градовете в сравнение с околните пейзажи, които могат да стимулират фотосинтезата, ако температурният оптимум на даден вид все още не е достигнат, и да удължат вегетационния сезон“, пишат учените.
Градската среда все пак не може да се счита за изцяло благоприятна за дърветата. Техният растеж може да е затруднен от фактори като лошо качество на почвата или липса на вода.
Градските планьори трябва да разбират растежа на дърветата в градовете, за да се грижат по-добре за жителите на градовете. Добре известно е, че листната маса подобрява здравето на градовете и качеството на въздуха. Това е важно, като се има предвид, че броят на хората, живеещи в градските райони, се очаква да продължи да расте.
Освен че растат по-бързо, градските дървета може да застаряват по-бързо. Това също трябва да се има предвид от градските планьори. Изводът означава, че дърветата в градската среда трябва да се подменят по-бързо, според изследователите.
В крайна сметка ще са необходими още изследвания, за да се установят подробностите за това какво точно се случва и защо има промени в растежа на дърветата в градската среда.
Изследването бе публикувано в „Scientific Reports“.